Градовете, в които ни няма

Албум: Градовете, в които ни няма >>>

Градовете, в които ни няма, живеят безшумно.
Как изтръпва от болка паважът без нашите стъпки!
А в градчетата свои – с усмивки и погледи умни –
колко дълго протритите лакти на дните си кърпихме.

Тук китарите свириха бавни и душни мелодии –
до последното кътче душите ни с тях са претъпкани.
Градовете, в които ни няма, тъмнеят по глобуса.
Тихи столици. Сухи пристанища. Шепот по ъглите.

Смугли, кротки жени от години стоят по прозорците,
остаряват косите им, дългите есенни пръсти.
Векове ни очакват, а все не пристигаме. Господи,
не останаха кой знае колко от нашите възрасти!

Но и тука, и тука отдавна не сме. Безпощадно е.
Тихо дреме в следобеда гълъб, дори не сънува.
Гласовете ни, бившите, само кръстосват площадите
в градовете, където не сме.
За където пътуваме.

ГРИША ТРИФОНОВ