Борисовата градина

АВГУСТ >>>

В остарелия парк с безработни дървета
преминава и диша безработно поетът.

Хвърля няколко семки в шадравана на рибите
и в окото му водно си удавя моливите.

Вижда паметник бронзов, слага книга със стихчета,
та семкарят да не търси за семките листчета.

После ляга на пейката, гледа горе в листата
безработните птици спят с глава под крилата.

Сваля своята дреха, през ръкава наднича
и усеща ръката си безработна и птича.

Съчинява наум нещо много последно,
нещо много единствено, беззащитно и бедно.

И потъва, потъва като бебе във раница
по средата на парка, по средата на страница.

Само гарванът вечен от небето предчувства,
че ще пее след време на поета до бюста.

НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

twenty + eleven =