Октомври

Албум: Градовете, в които ни няма >>>

Октомври е вече. Усети ли –
идва момчето от есен?
Октомври е вече. Изплете ли
за дъжда от коприна въжета?
Октомври е. Листата на смокинята
ми заговарят за надеждата.
Тя тичаше на двора да играе,
присядаше под бора и се смееше.
Прозорците я гледаха отгоре
и кимаха на всеки неин поздрав.
А после тихо ѝ намигаха:
“Прибирай се, вечерята е сложена!”

По камъка обичаше да шляпа
и топката да рита до небето,
да вдига с босата пета праха на лятото,
съкровища да крие по дърветата,
да гони слънчеви петна из къщи,
във скрина да намира паяци,
в следобеда истории да нищи,
а вечер да заспива рано…

Октомври е – време е за вино
и непохватни куплети.
Октомври е вече. Момчето
те прегърна със есен. Усети ли?
Октомври е, листата на смокинята
отново ми говорят за надеждата,
която се търкулна по стълбището,
прескочи ниската ограда и изчезна.

КАЛИН СИВОВ

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

eight − 6 =