Спомен

АВГУСТ >>>

Може пак да закъснея,
както закъсняха всички.
Ще развържа днес вината –
като куче да потича

по следите ти дълбоки,
хоризонта да подуши;
щом остане без посока,
във снега да се заслуша.

Явно вярвали сме в жътва,
щом посяхме те унило,
щом поливахме земята
с някакви сълзи и вино.

…Но във някой стар следобед
през небето ще си кимнем,
после ще си тръгна бързо,
за да търся твойто име.

И до портата на двора,
през завесата от зима
ще си спомня как наяве
някога оттук си минал.

И след толкова пъртини
вече няма да сме ние.
Този сняг е като тебе –
всичко сиво ще покрие.

Обещай, че щом пристигнеш,
ще погледнеш отвисоко.
Обещай, че вече няма
да умираш напосоки.

Трябваше ми този спомен
нещо малко да узная –
ти прости на всички зими –
в рая няма януари.

ПЛАМЕН СИВОВ

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

5 × 3 =