Татко

Албум: Градовете, в които ни няма >>>

Искам да съм се родила не на нашата планета
и да имам сто хвърчила – да ме возят по небето,
да живея без посока, безтегловно и свободно,
да е топло и високо новото ми място родно.

Само малко се страхувам татко да не ми се кара…
Струва ли си да рискувам? Татко, просто се шегувам.

Ще съм много надалече, но ще чувате гласа ми.
В сънищата ви ще идвам, за да мога да ви виждам.
И приятели ще имам – облаците и звездите.
Ще ви пращам новините по дъжда и по дъгите.

Само малко се страхувам татко да не ме забрави.
По-добре да не рискувам. Татко, просто си сънувам.

ЗОРНИЦА ПОПОВА