Безименна песен

АКВАРЕЛ >>>

Започва денят – последният заедно с теб.
Докосвам с ръка косите ти с цвят на кафе.
Още спиш и ухаеш на малко дете,
още спиш, сгушена тихо до мен.

А аз не откъсвам поглед от теб, не смея даже да дишам –
щом се събуждаш си толкова хубава, моя любов!
И аз не откъсвам поглед от теб, не смея даже да дишам –
щом се усмихнеш си толкова хубава, моя любов!

Догаря свещта на последната вечер със теб…
Накъде любовта ще си тръгне от тук, накъде?
Всяка нощ в твоя сън ще се връщам от много далеч…
Всяка нощ в моя сън ще идваш ти…

А аз не откъсвам поглед от теб, не смея даже да дишам –
щом заспиваш си толкова хубава, моя любов!
И аз не откъсвам поглед от теб, не смея даже да дишам –
щом се усмихнеш ще дойда в съня ти, моя любов.

А аз не откъсвам поглед от теб,
не смея даже да дишам…
Щом заспиваш си толкова хубава,
моя любов!

КРАСИМИР ПЪРВАНОВ

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

three × 1 =