Мария Магдалена

ПРЕДВЕРИЕ >>>

Нозете Ти са чисти, Господи,
напразно с топли сълзи ги обливам,
но този женски плач недей съди,
през него виждам как ще Те убият.

Привиждат ми се вопъл и камшик,
венец от тръни, плащове войнишки
и Твойте кървави уста, Христе –
прехапани, за да не кажат нищо.

Гневът ще люшне вечната тълпа,
ще Те събори яростният вятър
и смеейки се, ще Те повлекат
към тъй желаното от Тебе място.

Ще Те издигнат – за позор.
Мария там под кръста ще залита,
ще търси Твоя поглед, ала Ти
ще си обърнал взор към висините.

…И пак изпъкват грубо над света
и градове, и грехове човешки,
над нас едни и същи светила
търкалят свойте вечни въртележки.

Минават много зими и лета.
Потапям длан в обърнатото време.
От Теб узнах какво е любовта
и леко е простеното ми бреме.

Сега ридая. Глухо трополят
сълзите ми и нашите минути.
Нозете Ти готови са за път.
Прието – Словото и думите Ти – чути.

И може би ме чакат светли дни.
Но днес Любимият от мен си тръгва.
Ще гледам дълго прашните следи
и сянка хоризонта ще поръбва.

ПЛАМЕН СИВОВ

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

two + 20 =