Целувам изгрева

Толкова животи пропилях.
Толкова любови недолюбих.
Толкова ме беше страх
да живея, не да съществувам.

Толкова бях свикнала в прахта,
толкова приятели прогоних,
толкова ме беше срам от песента –
глътната, преди да полети нагоре.

Сега целувам всеки изгрев
и всеки ден е все едно последен.
Не се боя – дори да изгоря,
слънчице остава подир мене.

Толкова умирах всеки миг.
Толкова убивах всеки порив.
Толкова мълчах, че в стих
сега крещя, а не говоря.

Сега целувам всеки изгрев
и всеки ден е все едно последен.
Не се боя – дори да изгоря,
слънчице остава подир мене.

ВЕЛИЧКА ПЕТКОВА