Притча за невястата и жениха

Албум: Градовете, в които ни няма >>>

Сънува невястата гола пустиня –
ни стрък зелен, ни дъх на човек.
Пясъчен вятър, длани изстинали…
„Какво дириш тук жено – смърт или лек?”

Сякаш над облак изгря месечина.
„С боси нозе ако трябва ще мина
през твойта безплодна пясъчна гръд –
моят жених е нейде отвъд!”

Сънува невястата морската шир –
край и начало, пространство и век.
Танцува лудешки вятър сатир.
„Какво дириш тук, жено – смърт или лек?”

Сякаш песен запяха рапсоди:
„С боси нозе по водата ще ходя,
но пак ще открия верния път!
Моят жених е нейде отвъд!”

Сънува невястата скали непристъпни,
кънти из простора птичият вик.
Орловият вятър в косите ѝ пъпли.
„Какво дириш тук, жено – смърт или лек?”

Сякаш сърна се спира на пътя…
„С боси нозе ще превзема върха ти,
с дланите голи – гранитния рид!
Моят жених е нейде отвъд!”

Сънува невястата град многолюден.
Очите ѝ спират във всеки човек.
Свирят латерни, целуват се Юди…
„Какво дириш тук, жено – смърт или лек?”

Сякаш птица долитна със крясък…
„С боси нозе ще потропам на прага ти,
не ми отговаряй със стиснат юмрук!
Моят жених е някъде тук!”

Сънува невястата, а в двора отвън
бял кон изцвили. Портите ранни
някой събуди със сребърен звън.
Жената отвори с очакващи длани.

„Жаден съм. Дай ми да пия вода.”
И пи от ръцете ѝ – две раковини.
Отвънка прииждаше свята зора.
„Защо си ме търсила, жено, преди да ме има?”

МАРГАРИТА ДРУМЕВА

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

12 − 11 =