Категория: Текстове

Октомври

Албум: Градовете, в които ни няма >>> Октомври е вече. Усети ли – идва момчето от есен? Октомври е вече. Изплете ли за дъжда от коприна въжета? Октомври е. Листата на смокинята ми заговарят...

Градовете, в които ни няма

Албум: Градовете, в които ни няма >>> Градовете, в които ни няма, живеят безшумно. Как изтръпва от болка паважът без нашите стъпки! А в градчетата свои – с усмивки и погледи умни – колко...

Момчето с уморените крила

Албум: Фонтан в дъжда >>> Момчето с уморените крила не търси в огледалото приятел. Измяната е строго вероятна. Вината има много имена. Момчето с уморените крила – познаваш ли го, сине серафимов? Къде остана...

Бягство от час по история

Ще избягаме с тебе от час по история днес, ще избягаме с тебе от час, и от ден, и от век – часовете са кратки, вековете (така или иначе) свършиха – Ето, вятър носи...

Плувай

АЛБУМ: Фонтан в дъжда >>> Спуснат от небето знак плува през море от мрак. Вятър в лекото платно, мисъл като дим в сено. Плува през живота сал. Сън дълбок е този свят заспал. Плува...

Вечерно

АЛБУМ: Фонтан в дъжда >>> Тя идва винаги сама във дни безоблачни и леки. Налива в каната вода, чертае името си по небето. Изпира старите вини и дълго глади мъжки ризи. Вещаят тихо време...

Великден

АЛБУМ: Фонтан в дъжда >>> Сякаш мама дойде и покани моя спомен на днешния празник. Бият чисти златисти камбани, всяка своята притча разказва… Непознати усмивки ме срещат. Светлината по свещите стъпва… Бяхме слаби, самотни...

4:30 сутринта

АЛБУМ: Фонтан в дъжда >>> Във четири и половина сутринта тя се събужда сгушена до мене, а после става тихо, докосва ме с ръка, прозореца отваря и ме гледа. Във четири и половина сутринта...

Фонтан в дъжда

Албум: ФОНТАН В ДЪЖДА >>> Сини струи, мокри въженца над земята размята дъждът. На града във бетонните менци се излива чиста вода. И площадът за миг опустява ‒ от дъжда бягството не е срам....

Спомени

Албум: ФОНТАН В ДЪЖДА >>> Минава си времето, отива си в нищото и сякаш не е било. Превръща се в спомен, остава във вечното и вярваш, че е било. Самотен се чувстваш и търсиш...