По пътя
Текст: Гриша Трифонов, музика: Маргарита Друмева
Няма място под залеза нисък за всички, поели
подир слънцето, в зимните нощи сънувано…
Пак с последните идваме, моя надеждице крехка –
не открихме пътеките преки и дълго се лутахме.
Поделена е топлата каша. И хлябът, и виното.
Тракат сънно лъжиците. Господи, много са тези,
дето знаят добре и канон, и молитва, и химни –
с бодри крачки вървят, с бистри погледи, сити и трезви!
Помня, заедно тръгнахме с тях от селцата край Пътя,
и откривахме заедно птица, море, плач и смях, и…
В крак говорят сега, във редици безупречно плътни,
мислят в хор… И не спират – вървят ли, вървят ли!
Свети скръбния залез в казаните с топла вечеря,
но и помен от слънцето няма… Дано е прескочило
тия странни поля, като просешки длани протегнати
към небето над нас, към окото на сънния Космос.
Тлее мътен и бронзов под залеза Пътят нататък.
Хайде, мое сираче, живяхме и в нощите зимни!
Лъже оня, който говори: „Животът е кратък!“
Има време. И първи ще бъдем на Пътя по изгрев.
Няма място под залеза нисък за всички, поели подир слънцето…
Тракат сънно лъжиците. Господи, много са тези, дето знаят…
C бодри крачки вървят, с бистри погледи, сити и трезви!
В крак говорят сега, във редици безупречно плътни, мислят в хор…
Свети скръбния залез в казаните, помен от слънцето няма…
Хайде, мое сираче, живяхме и в нощите зимни!
Лъже оня, който говори: „Животът е кратък!“
Има време. И първи ще бъдем на Пътя по изгрев.
Има време. И първи ще бъдем на Пътя по изгрев.
