Последният пророк

Последният пророк се взираше от хълма
с най-хубавия изглед към Апокалипсиса.
Бе паднала завесата след праведните хорове
и бяха отзвучали всички грешни писъци.

Спокойни ангели прибираха последните тръби в калъфите
и сваляха звездите, слънцето, декорите и реквизита.
Пустееше светът. Блестеше светъл прах по ъглите.
Далече в ниското димеше дяволът и цялата му свита.

Пророкът душеше пространството – нелеп изобличител,
но в ноздрите му биеше горчива, вездесъща пепел.
Не бе останало какво да се осъжда и предрича –
защото краят бе дошъл на всеки грях. Дори на всяка добродетел.

В очите мътна пот изби – неопростена стара влага –
последната сълза в света бе съдено да бъде ледена.
Последният пророк я сдъвка вместо прошка блага,
намръщи се в лицето на Христа и тръгна към геената.

ПЛАМЕН СИВОВ