Твоят живот е и мой

АВГУСТ >>>

Уморени китари и хладно небе.
Колко песни оставихме там!
Две последни цигари, недопито кафе.
Към дома тръгваш винаги сам.

Всяко минало свърши, всеки сън прегоря.
Уморих се. И няма ли кой
да застане до мене, да ми каже без думи:
„Погледни ме. Твоят живот е и мой.“

Искам да тръгна към теб в тишина,
през море от забързани хора.
Всяка твоя усмивка да докосна с ръка,
всеки спомен да бъде история.

Всяка болка да видя без грим и без срам,
да нагазя този мътен порой.
И когато вечер до тебе застана
да ти кажа: „Твоят живот е и мой.“

Ще вървя дълго, дълго, навярно дори
ще забравя сезона, тълпата,
овехтялата младост на своите дни
и това, що ме чака оттатък.

Ти ме търсиш във тъмното с бяла ръка,
пак ще бъда твоят смешен герой,
но смехът ти е истински, както преди.
Докосни ме. Твоят живот е и мой.

ПЛАМЕН СИВОВ

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

sixteen − 7 =