Тази нощ

Тази нощ във съня си имах крила
и летях във съня си над дива земя.
Птица бях в този сън, свободен живях.
Станах сребърна струна, когато запях.

Тази нощ, тази нощ аз рисувам с крила
и дори да не мога, пак насън ще летя.
Ще обичам, ще пея, ще раздавам любов.
Щом не мога наяве, и насън съм готов.

Тази нощ във съня си рисувах цветя,
а платното ми беше малко късче земя.
Нарисувах поляни с непокорни треви,
планини нарисувах с върхове от мечти.

Тази нощ, тази нощ аз рисувам с крила
и дори да не мога, пак насън ще летя.
Ще обичам, ще пея, ще раздавам любов.
Щом не мога наяве, и насън съм готов.

Тази нощ във съня си написах писмо –
да попитам духа си какво е добро.
Как се ражда тъгата, кой отвърза смъртта?
Тази нощ пак сънувам, а отдавна не спя.

Тази нощ, тази нощ аз рисувам с крила
и дори да не мога, пак насън ще летя.
Ще обичам, ще пея, ще раздавам любов.
Щом не мога наяве, и насън съм готов.

Тази нощ слезе вятър, затрептяха крила.
Полетях във съня си над жадна земя.

ТОДОР ЯНКУЛОВ