Приятели

Албум: Градовете, в които ни няма >>>

Не съм очаквал, даже на шега,
момичето да слезе там, където
морето мие с пясъчна ръка
на утрото събудено лицето.

Там има само шарени петна
и стъкълца от счупени шишета
и винаги е топла пепелта
от огъня на снощните момчета.

Имаш ли приятели? Плачеш ли понякога?
Пееш ли със вятъра? Пречиш ли на някой да живее?

Аз бях на онзи късен бряг
и мълчаливо гледах към скалите.
Момичето приседна между тях
и любовта зачака упорито.

Китарите им слуша цяла нощ.
Те пееха за същото момиче –
със Рубик-куб играещо в ръка
и неизменна рокля на карета.

Имаш ли приятели? Плачеш ли понякога?
Пееш ли със вятъра? Пречиш ли на някой да живее?

Момичето не се забави дълго
и отегчено тръгна към дома.
Една любов със нея някак бързо,
додето се усетя, отлетя.

Имаш ли приятели? Плачеш ли понякога?
Пееш ли със вятъра? Пречиш ли на някой да живее?

ИВАН ПЕНЧЕВ

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

19 − seventeen =