Посрещане

Една октава тишина.
Един априлски мек следобед.
Дочувам първите пчели
за лятото да си говорят –

в часа, когато се рои
и диша тежко светлината
и още зимата боли
по връхчетата на тревата.

Пролае куче. Падне цвят
от неспокойните дръвчета,
а старото гнездо във тях
събира слънчеви монети,

с които да си купи пак
перца и пух от нови птици,
и песни, и притулен страх
в нощта от котките-стръвници,

и нов живот да затупти
във сламените му обятия…
Сърце е старото гнездо –
то днес усеща свойто ято.

Една октава тишина.
Нататък – пролет и безмълвие.
А ятото като човек
през облаците се препъва.

ПЛАМЕН СИВОВ

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

nine + 1 =