Твоите очи

Албум: Градовете, в които ни няма >>>

Изгубени в здрача на пустия плаж,
оставили в пясъка своите летни следи…
Морето притихна и легна до нас,
протегна ни длани – прозрачни солени вълни.

Вълните заспиваха в пясъка тихо,
една по една разпиляваха бели коси.
Докоснах лицето ти с топла ръка,
очите ми срещнаха влюбени пъстри очи.

И сърцето запя, а морето засвири
с душата на самотен цигулар.
Повика ни вечната лунна пътека
и падаха топли звезди –
твоите очи – в сърцето ми.

Изгубени в здрача на късния плаж,
момче и момиче оставиха топли следи.
Морето притихна, загледано в тях,
докосна ги с устни – прозрачни зелени вълни.

Вълните потънаха в пясъка тихо,
една по една го докоснаха с бели коси.
Момчето протегна ръка към лицето ѝ,
тя го погали с влюбени пъстри очи.

И морето запя и вятър засвири
с душата на самотен цигулар.
И споменът слезе по лунна пътека
и грееха топли звезди –
твоите очи – в сърцето ми.

КРАСИМИР ПЪРВАНОВ