Пред лято
На лятото от сухата окръжност
изчезват вкус и цвят, и женски тембър –
и сърпът на един горчив септември
порязва свободата ни да лъжем.
Ръкавите на старите палта
сега ни ръкопляскат в гардероба,
на стаята от празната утроба –
и девствена, и ялова е тя.
Болим от радост, смеем се от страх
в очакване на края си, обаче
дори и този край не ще проплаче.
Началото така и не познах.
Къде ще спрем и колко ще спасим
от спомена за устни и за ласки,
щом утре недоказаното щастие
с последните си думи заличим?
На лятото суровата окръжност
ще очертае нашето безсилие.
Септември само кротко и унило
ще гледа как безпаметно се лъжем.
ПЛАМЕН СИВОВ
