Точка БГ и техните “нови градски песни” на живо

Бих нарекла Точка БГ с родното българско клише “поети с китари”, ако не ми пречеха опасенията, че това звучи твърде соц. Но тъй или иначе, вече ги нарекох именно по този начин… А и ако се отърсим от евтините конотации с тоталитарното ни минало, музикантите от групата са именно такива.

Те са три (пораснали) момчета и едно (пораснало) момиче – Пламен Сивов, Тодор Янкулов, Красимир Първанов и Зорница Попова, свирят на китари и поезията е точно толкова важна за облика им, колкото и музиката, ако не и повече.

Горещо препоръчвам предстоящия им концерт “Август през септември” на 27 септември в софийския клуб “Студио 5” в НДК. Там Точка БГ ще представят премиерно песните от новия си, четвърти албум “Август”. Очаквам с интерес срещата с неподправената им акустична мелодичност, с приглушената им, умозрителна романтика, с осмислената им духовност и вяра. В паралелната на музиката реалност хората от Точка БГ са актьори (двама), юрист и медик – все професии, които дават куп възможности да видиш живота от всичките му страни.

Музиката им оставя усещането, че “в тая страна” не всичко е загубено и че за нея още има надежда, докато има кой да вижда света с тази горчива прошка и съпричастност.

Срещата ми с тях преди две-три години беше случайна – попаднах в тв ефира на тяхната песен-емблема “Точка БГ” и след като се посмях и поплаках едновременно, останах с ведрото чувство, че “в тая страна” не всичко е загубено и че за нея още има надежда, докато има кой да възприема света точно по този начин и да го споделя със събратята си по съдба. Текстът е безкомпромисно ироничен към съвременното ни българско битие – от актуалния тогава риалити мотив за Кен Лий, маймунското “А” и вечните гурбети в чужбина до изкривените образи на Ботев, Левски и Щастливеца. И най-хубавото: тази ирония не е жлъчна и мразеща, а при цялата си горчивина оставя усещане за прошка и съпричастност.

Същото, но най-често без иронията, носят всичките им “нови градски песни” (определението си е тяхно, от заглавието на дебютния им албум). Поздравявам ви с “Човекът, който върви по вода”. Чуйте музиката и текста, момичета: “Този край на света има детски очи…”

ЮЛИАНА ТАНЕВА | Момичетата от града

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

8 + 8 =