4:30 сутринта

АЛБУМ: Фонтан в дъжда >>>

Във четири и половина сутринта
тя се събужда сгушена до мене,
а после става тихо, докосва ме с ръка,
прозореца отваря и ме гледа.

Във четири и половина сутринта
тя взира се във изгрева далечен,
ала не знае, че това е просто смърт,
усмихната под маската на вечност.

Тя плува сред морето от лица
и търси верен брод, за да не падне.
Добре дошли във нейната страна
и на живота в късното ѝ пладне.

Във кой ли детски сън съм я сънувал
и тайното ѝ име съм шептял?
Гадаел съм неистово чертите
на лицето нежно под воала бял.

Ще бъде ден и веселото пладне
над къщата ѝ пак ще затрепти.
Тя все така усмихва се през пръсти
и вярата ѝ като ледник се топи.

Във четири и половина сутринта
копнежът надвил е неясната мисъл,
но някой ще дойде безспорно, нали:
в утробата семе да плисне, в душата ѝ ‒ смисъл.

Не потрепва ли пламък в очите сега
и потта на света ли във нея избива?
Само слънцето кръгло ще узнае това,
от което се смее, от което умира.

И е толкова рано… И чуваме как
отдалеч уморено се прозяват поетите,
но със нея, със нея говорят сега
сетивата на тази планета.

А утринният дъжд измива
до бяло сънищата на града
и всеки паднал ангел ще се вдигне
във четири и половина сутринта.

ПЛАМЕН СИВОВ

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

twelve + sixteen =