Тази нощ

Тази нощ във съня си имах крила
и летях във съня си над дива земя.
Птица бях в този сън, свободен живях.
Станах сребърна струна, когато запях.

Тази нощ, тази нощ аз рисувам с крила
и дори да не мога, пак насън ще летя.
Ще обичам, ще пея, ще раздавам любов.
Щом не мога наяве, и насън съм готов.

Тази нощ във съня си рисувах цветя,
а платното ми беше малко късче земя.
Нарисувах поляни с непокорни треви,
планини нарисувах с върхове от мечти.

Тази нощ, тази нощ аз рисувам с крила
и дори да не мога, пак насън ще летя.
Ще обичам, ще пея, ще раздавам любов.
Щом не мога наяве, и насън съм готов.

Тази нощ във съня си написах писмо –
да попитам духа си какво е добро.
Как се ражда тъгата, кой отвърза смъртта?
Тази нощ пак сънувам, а отдавна не спя.

Тази нощ, тази нощ аз рисувам с крила
и дори да не мога, пак насън ще летя.
Ще обичам, ще пея, ще раздавам любов.
Щом не мога наяве, и насън съм готов.

Тази нощ слезе вятър, затрептяха крила.
Полетях във съня си над жадна земя.

ТОДОР ЯНКУЛОВ

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

1 × 2 =