Утро

АВГУСТ >>>

Толкова дълго мълчание –
сякаш се ражда планета,
сякаш се връщам от нищото,
за да остана в ръцете ти.

Толкова кратко пътуване,
а ходилата ми – в рани.
Сигурни изгреви носи
хоризонтът на твоето рамо.

Утре ще слезе спасение
в нашите болки притиснати
и между тях ще намеря
нещо, което да искам.

Искам да станем себе си –
прости са правилата:
аз ще ти бъда жаждата,
ти ще ми бъдеш водата.

Искам да досънуваме
някое лятно вълшебство,
някоя стара измислица
с калдаръми, липи и череши.

Чакат ме твоите хребети,
тръгвам полека по склона.
В сумрака свети лицето ти
като попътна икона.

ПЛАМЕН СИВОВ

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

19 − twelve =