Спомени

Албум: ФОНТАН В ДЪЖДА >>>

Минава си времето, отива си в нищото и сякаш не е било.
Превръща се в спомен, остава във вечното и вярваш, че е било.
Самотен се чувстваш и търсиш промяната, мечтаеш за онази любов –
ако я срещнеш, забравяш за болката, не вярваш, че е било.

Спомени – само те ще останат след нас.
Любовта ни – само тя ще възкръсне след нас.
Може би ще оставим частица от нас.
Има ни, ако някой си спомня за нас.

Надежди отглеждаш, илюзии храниш, залъгваш се, че е било.
Така или иначе си тръгнал към вечното – там знаят какво е било.
Живееш забързано, дишаш забързано, препускаш към смъртта.
Поредният спомен, оставащ във вечното – мъничка Божа искра.

Спомени – само те ще останат след нас.
Любовта ни – само тя ще възкръсне след нас.
Може би ще оставим частица от нас.
Има ни, ако някой си спомня за нас.

Когато си тръгнеш и зарежеш живота си, сякаш сън е било.
Прекрачваш през прага на чувствата, мислите, разбираш какво е било.
Но вече късно да решаваш проблемите – било, каквото било.
Оставаш с надежда, че на живите в спомена прекрасно е всичко било.

Спомени – само те ще останат след нас.
Любовта ни – само тя ще възкръсне след нас.
Може би ще оставим частица от нас.
Има ни, ако някой си спомня за нас.

ТОДОР ЯНКУЛОВ

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

eighteen − eleven =