Притча за невястата и жениха

Албум: Градовете, в които ни няма >>>

Сънува невястата гола пустиня –
ни стрък зелен, ни дъх на човек.
Пясъчен вятър, длани изстинали…
„Какво дириш тук жено – смърт или лек?”

Сякаш над облак изгря месечина.
„С боси нозе ако трябва ще мина
през твойта безплодна пясъчна гръд –
моят жених е нейде отвъд!”

Сънува невястата морската шир –
край и начало, пространство и век.
Танцува лудешки вятър сатир.
„Какво дириш тук, жено – смърт или лек?”

Сякаш песен запяха рапсоди:
„С боси нозе по водата ще ходя,
но пак ще открия верния път!
Моят жених е нейде отвъд!”

Сънува невястата скали непристъпни,
кънти из простора птичият вик.
Орловият вятър в косите ѝ пъпли.
„Какво дириш тук, жено – смърт или лек?”

Сякаш сърна се спира на пътя…
„С боси нозе ще превзема върха ти,
с дланите голи – гранитния рид!
Моят жених е нейде отвъд!”

Сънува невястата град многолюден.
Очите ѝ спират във всеки човек.
Свирят латерни, целуват се Юди…
„Какво дириш тук, жено – смърт или лек?”

Сякаш птица долитна със крясък…
„С боси нозе ще потропам на прага ти,
не ми отговаряй със стиснат юмрук!
Моят жених е някъде тук!”

Сънува невястата, а в двора отвън
бял кон изцвили. Портите ранни
някой събуди със сребърен звън.
Жената отвори с очакващи длани.

„Жаден съм. Дай ми да пия вода.”
И пи от ръцете ѝ – две раковини.
Отвънка прииждаше свята зора.
„Защо си ме търсила, жено, преди да ме има?”

МАРГАРИТА ДРУМЕВА