На брега на реката

Този бряг ме познава, и тази вода,
и луната дори ме позна.
Уморена, душата дълго търси река.
Вече няма да бъде сама.

Там се чуват копита на сребърен кон –
там, където живеят звездите.
Там ме води реката, към родния дом,
там, където се раждат мечтите.

Две ръце, две очи, а във мен – тишина.
Тъмни сенки, угаснала жар.
А душата се вдига на пръсти едва
и си спомня душата дома.

И полита, полита на сребърен кон –
как препуска да стигне звездите!
Как жадува душата за родния дом –
там, където ги няма сълзите.

А реката изтича през моите очи,
бряг не знае, не знае стена.
Не оставят сълзите ми вече следи –
тихи спомени, чиста луна.

Ето, сам се превръщам във сребърен кон
и политам да стигна звездите.
И препускам с реката към родния дом –
там, където се раждат мечтите.

ТОДОР ЯНКУЛОВ

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

one + 15 =