Етикети: утро

Утро

АВГУСТ >>> Толкова дълго мълчание – сякаш се ражда планета, сякаш се връщам от нищото, за да остана в ръцете ти. Толкова кратко пътуване, а ходилата ми – в рани. Сигурни изгреви носи хоризонтът...

Целувам изгрева

Толкова животи пропилях. Толкова любови недолюбих. Толкова ме беше страх да живея, не да съществувам.