Утро
АВГУСТ >>> Толкова дълго мълчание – сякаш се ражда планета, сякаш се връщам от нищото, за да остана в ръцете ти. Толкова кратко пътуване, а ходилата ми – в рани. Сигурни изгреви носи хоризонтът...
Етикети: утро
Целувам изгрева
Толкова животи пропилях. Толкова любови недолюбих. Толкова ме беше страх да живея, не да съществувам. Толкова бях свикнала в прахта, толкова приятели прогоних, толкова ме беше срам от песента – глътната, преди да полети...
