После ще засвири с мръзнещи ръце,
мелодията ще сгрее нечие сърце.
Някой ще му пусне в шапката пари,
друг ще го подмине без да си плати –
той ще му прости…
Ще спре да си почине, стените ще мълчат,
ще се разсънва бавно чуждият площад.
Струните набързо с ръка ще провери.
дъх ще си поеме, миг ще помълчи…
Той вече ви разплака и развесели,
спомен позабравен даже съживи.
Вашите стотинки той ще прибере,
после ще отиде в близкото кафе
И пак ще ви засвири с премръзнали ръце,
а песента ще стопли нечие сърце.
И пак ще ви изпее своите мечти –
малко остарели, но без капка грим.
Много неочакван, съвсем обикновен
града ви ще напусне някой зимен ден…
София 1998
