Състав

“Точка БГ” са Зорница Попова (вокал), Тодор Янкулов (китара, вокал), Красимир Първанов (китара, вокал), Пламен Сивов (китара, вокал).

Тодор Янкулов е роден през 1965 година в София. Актьор, поет, музикант. Завършва НАТФИЗ през 1989 година в класа на проф. Крикор Азарян. Ръководител на театрално студио ТЕДИ към НЧ „Г.С.Раковски” – Лозенец. Пее в музикална формация АКВА ДЕЛИЯ. Режисьор на Детска музикално-театрална формация ТАЛАСЪМЧЕ.

Зорница Попова е родена през 1972 година. Завършва Техникум по ядрена енергетика и НАТФИЗ през 2000 година.

Красимир Първанов е роден през 1961 г. в София. Самоук китарист, певец и композитор. Пише песни по свои текстове и по текстове на свои приятели от 1978 г. Работил е като лекар; сега е медицински представител на голяма фармацевтична компания.

Пламен Сивов е роден през 1970 г. в Сливен. Завършил е Юридическия факултет на Софийския университет. Журналист, поет и преводач. Редактор на списание Свет (www.svet.bg) и на сайта Православие.БГ (www.pravoslavie.bg). Личен сайт >>>

И четиримата са добре познати в ония шарени-марени среди, известни като “бардове”, “поети с китара”, “автор-изпълнители”. И четиримата – “носители на награди”, “лауреати” и т.н. Но не тези неща са ги накарали да правят нещо заедно.

Филигранната акустика на красивите китари на Краси, поезията на Пламен, дълбокият глас на Тодор, завладяващото сценично присъствие на Зорница – опитът на четиримата да заговорят на един език е някак предизвестен. И убедителен, съдейки по бурните реакции на публиката на първите им концерти. “Точка БГ” (по името на едноименната песен на Пламен) наричат себе си “акустичен проект за нови градски песни”. И понеже философията на “новата градска песен” е свързана с начина на живот на новия градски човек, първите им изяви са в софийските клубове – места, където или те приемат, или те отхвърлят. Просто е. И истинско.

Четиримата някак са намерили мярата. Романтика – да, но с така необходимото в такива случаи усещане за реалност. Носталгия и самоирония в правилните съотношения. Добро свирене, но не и за сметка на тежестта на текста. Сценично присъствие, което разтоварва, без да досажда.

Сегашният им репертоар от над 60 песни тепърва ще расте и ще дава плодове. Засега свирят добре познатите на феновете песни от собствените си досегашни репертоари (“Безименна” на Красимир Първанов, “Рила пее” и “Зора” на Тодор Янкулов, “Точка БГ”, “Човекът, който върви по вода” на Пламен Сивов и т.н.), но ги свирят заедно – малко в разрез с “традициите” на барда-индивидуалист, самотно вкопчил се в китарата си, но пък им се получава – и познатите песни зазвучават сякаш за пръв път – с нови хармонии и неочаквани обрати.

Клубната форма се оказва неочаквано подходяща за тази така маргинализирана напоследък музика. Напълно несвикнали с образа на пеещите поети хора се заслушват и започват да пригласят. Очевидно “Точка БГ” са точните хора на точното място в точния момент, нищо, че и мястото, и моментът отвън изглеждат отчайващо (справка – от близо 80 клуба в София болшинството предлагат чалга, поп, турбо, фолк и прочие разновидности на организираното затъпяване).

Песента като приключение. Песента като неповторимо съчетание на музика и текст. Четири гласа и три китари. Едно завръщане към всичко онова, което загубихме във века на електронното звучене и компютрите. Живият звук на истинските инструменти, пулсът на непосредственото общуване с музиката. И една поезия, в която всяка дума е важна.